Духовен семеен живот

© Александър Геннадиевич Хакимов, 2022

ISBN 978-5-0056-2406-2

Создано в интеллектуальной издательской системе Ridero

Духовен семеен живот

Хакимов А. Г. (Чайтаня Чандра Чаран дас) е известен в Русия и по целия свят като специалист по ведическа култура, худож- ник, философ, психолог и проповедник. Получава посвещение в традиционна ваишнавска приемственост, учител по бхакти- йога. Пътува в Русия и чужбина, занимава се с популяризиране на ведическо духовно знание. Дава лекции, провежда семинари с широка аудитория, участва в беседи на кръгла маса с учени и философи, културен деец, чест гост в различни радио-телеви- зионни предавания. Обсъжда сложни философски теми на разби- раем за обикновения човек език. Природната мъдрост, съчетана с любов и внимание към хората, помага на всеки негов слушател да опознае по-дълбоко себе си, да постигне разбирателство с окол- ните, а също така да намери отговори на съкровените въпроси за смисъла на човешкия живот, за Абсолютната Истина и при- рода на Любовта.

Духовен семеен живот

 
Съдържание
Въведение 5
Директен и постепенен път
на духовно развитие 7
Знание и поемане на отговорности
в семейния живот 33
Психология на мъжа и жената 41
Отношенията между съпрузите
се развиват последователно 52
Похот, полов живот в брака
и следване на брачни обети 62
Бележки за възпитанието на децата 88
Речник 91
 

Въведение

Какво очакваме от семейния живот? Често мислим за семей- ството си като за наше крайно убежище. Но това не е така. В све- та няма място, където човек да се предпази от страданията и без- покойствата. От друга страна, всеки иска да създаде надеждна обител, да обгради себе си с разбиращи го и любящи хора.

Дори ако човек има силно желание да постигне висшата цел на живота – любов към Бога, той често има нужда от обикно- вена човешка подкрепа в този нелек път. Шрила Прабхупадa казва, че когато една цел е определена, тя е достижима и дори бавно, но неотклонно трябва да вървим по набелязания път.

Определянето на целта става в периода на ученичеството, по време на безбрачието, когато младежът е независим от всич- ки грижи, свързани с поддържане на тялото – пари, работа, дом, семейство, и чувството му за собственост още не е развито. Затова крайната цел изглежда близка и лесно достижима. Брах- мачари, ученикът, живее в условия на добро, но самият той още не познава себе си, нито какво ще се случи с него по-натам. Това е проявление на съчетанието между добро и невежество.

Понякога детето вижда сияещата луна и иска да я вземе в ръ- цете си. Тя привлича всички, но възрастният човек знае, че е твърде далече, за да я достигне. Детето вижда луната по-близо от възрастния и все пак знанието на възрастния е по-пълно, защото той знае, че тя се намира по-далеч.

С други думи, за мнозина от нас целта на живота не е лес- но достижима, дори и ако сме обучавани специално в ашрам за брахмачари, поради пробуждащотo се желание да бъдем притежатели на някаква собственост. Ако имаме материални желания, не е нужно да стигаме до задънена улица. Ние мо- жем да приемем семейния начин на живот за по-нататъшно пречистване.

Пречистването в семейния живот е възможно, ако човек не за- бравя за крайната цел и върви към нея по пътя на дхарма, изпъл- нявайки своите духовни и материални задължения. Като краен резултат той получава истински ценности – трансцендентално знание и вечна привързаност към Бога. Той се освобождава от страданията в този свят и в крайна сметка постига желаната крайна цел, заради която живее този живот.

Директен и постепенен път на духовно развитие

Всъщност Кришна съзнание е предназначено за парамахамси, хора, които са осъзнали Бога, или тези, които се стремят към това ниво. Но ако човек не се стреми към нивото на парамахам- са, към пълната преданост като към своя цел в живота, то тогава Кришна съзнание не е за него. Такъв човек не може да приеме трудния път на отречението и избира пътя на привързаността. Съществуват два пътя в духовното развитие: пътят на отречението и пътят на привързаността, нивритти-марга и правритти-марга. Казано с други думи – това са директният и постепенният път, но тяхната цел е една и съща.

Четейки «Шримад-Бхагаватам», можем да стигнем до извода, че семейният живот е мая.

«Основа на материалното съществуване се явява взаимно- то влечение между мъжа и жената.» Това илюзорно влечение връзва на много стегнат възел мъжа и жената и поражда при- вързаност към тялото, дома, имуществото, децата, роднините и парите. Така човек се озовава във властта на илюзорните понятия «аз» и «мое».

(«Шримад-Бхагаватам», 5.5.9)

Естествено, това разбиране за семейния живот предизвиква отречение от него, дори от семеен човек. Някои могат да си помислят, че преданоотдадените не са изучавали много добре свещените писания, щом са сменили дхотито си. Изглежда, че те не са разбрали най-главното. Ако се намираме под влия- ние на низшите гуни на природата, в страст и невежество, ние незабавно искаме да достигнем парамахамса, висшето стъпа- ло, директно от нивото на брахмачари. Човек предполага, че бързото достигане на крайната цел на живота означава да от- хвърли грихастха-ашрама като мая – в началото да остане брахмачари, а после да стане парамахамса. Подобни мисли мо- гат да бъдат правилни, а могат да бъдат и неправилни. Често това разбиране – за бързото завръщане в духовния свят, за не- забавното постигане на отречение – възниква под влияние на страстта.

За обикновения човек е необходима правилна последовател- ност. Известни са случаи, когато преданоотдаденият бързо раз- вива Кришна съзнание, но това не е просто. В историята не се среща нито един лесен пример. Затова е необходим нормален ред – първо, живот като брахмачари, след това семеен живот, ванапрастха-ашрам и саняса-ашрам. Правилен ред означава, че този ред се следва от всички. Понякога се срещат изключе- ния и под влияние на страстта, ние решаваме да ги превърнем в правило. Не би било правилно да приемем саняса веднага след брахмачари-ашрама. Човек се развива духовно, преминавайки последователно през четирите начина на живот.

Все пак какво е това ашрам? Ашрам означава място, което е предназначено за духовно развитие, духовно усъвършенстване. Неговата основна характеристика е влиянието на доброто, къ- дето човек естествено прогресира.

«О, непогрешими, гуната на доброто, която е по-чиста от дру- гите гуни, дава просветление и освобождава от последиците на всички грехове. Онези, които се намират в тази гуна, стават обусловени от чувството за щастие и знание.»

(«Бхагавад-Гита», 14.6)

Така ашрамът е място, където преобладава гуната на доброто. Брахмачари-ашрам. Брахмачари по своята същност се намира в невежество, но необходимостта от развитие на добродетели налага да смени условията на живот. Затова във ведическата култура детето на определена възраст преминава от семейство- то си в ашрам, където живее духовен учител и се поддържа проявлението на доброто. Това се нарича брахмачари-ашрам. Брахмачари не живее вкъщи, а в ашрама на духовния си учи- тел, като следва наставленията му. Смята се, че докато ученикът следва наставленията на духовния си учител, се намира в гуната на доброто, въпреки че още само развива знанието си. Такъв ученик още не е обучен, той няма собствено реализирано зна- ние, но се намира под влияние на духовната реализация на своя учител, изпълнявайки всички негови наставления. Затова много скоро той придобива всички признаци на духовно здраве. Чо- век, който се намира под влияние на гуната на доброто, развива увереност в себе си, знание, непоколебима решителност, твърда вяра в гуру и Кришна и желание във всичко да разчита на тях. Той изпитва щастие и не се привързва към нищо, върви по пътя на отречението. Когато преданоотдаденият е непривързан, това означава, че той развива отречение, което е необходимо за пре- кратяване на греховните дейности. Докато не се развие достатъч- но отречение, склонността към греховни дейности ще се запази. И така, обучавайки се в ашрам при духовния си учител, брах- мачари придобива уникален опит, който не е възможно да полу- чи, намирайки се в страст или невежество, под влияние на гуни- те на природата в обикновения живот. Всеки може да придобие щастие, независимо от привързаностите си. Но е важно човек да разбере как да бъде щастлив без привързаности! Този вкус брахмачари получава чрез служене на духовния си учител. Например за да се нахрани, той трябва да излезе на ули- цата и да проси милостиня. Когато получи дарение, ученикът го занася на духовния си учител. Така няколко брахмачари, жи- веещи в ашрама, излизат всеки ден на улицата, събирайки да- рения за духовния си учител. Във ведически времена, дарението се е състояло от ориз, понякога зърно, мляко, малко пари. Събра- ните продукти и пари брахмачарите носят на духовния си учител, който ги разпределя сам. Ако гуру не даде на ученика си да яде, той стои гладен, но не си позволява да се обърне към духовния си учител с молба: «Гуру Махарадж, вие забравихте да ме нахраните». Безкористният ученик се намира под пълния контрол на своя духовен учител, отказвайки се от правото си на избор. В ранна възраст човек лесно преодолява такива трудности, защото мла- дото тяло е предназначено за извършване на аскеза. Аскетизмът изостря разума и извисява до добродетелта. По този начин уче- никът, извършвайки аскеза, преминава съответната подготовка. След известно време детето пораства, превръща се в тийней- джър, в юноша и заедно с растежа на тялото му нарастват жела- нията и лъжливото му его. В тялото се случват потресаващи промени. Причината за промените е в това, че се събуждат желания за удовлетворяване на сетивата и независимостта.

В определен момент ученикът не е удовлетворен, намирайки се

под неотстъпния контрол на духовния си учител.

В тази връзка един преданоотдаден разказва история за от- ношенията си с гуру. Духовният му учител го контролирал по- стоянно и му казвал какво да прави. Само че в началото му било много трудно да понесе този контрол и се чувствал притиснат като в менгеме, искал просто да избяга. И той наистина щял да избяга, ако учителят му го пуснел за минутка. Но било невъз- можно, гуру не пускал своя ученик и той по принуда се намирал под постоянен контрол, контрол в гуната на доброто. Накрая ученикът не съжалявал. Общувайки с духовния си учител, той осъзнал много и получил удивително разбиране. Но в началото се чувствал некомфортно, поради желанието си за независимост. И така, пробужда се независимост, която ни се иска да из- ползваме, но не както ни наставляват, а по свой начин. Шастра ни убеждава: «Контролирай сетивата!», вътре свободата на из- бор ни казва – «Аз също мога да се наслаждавам, имам всичко необходимо за това». Присъства и едното, и другото, съществува избор. Затова човек чувства, че не му е досттатъчно духовното развитие, необходим е друг път.

Шрила Прабхупада казва: «Възпявайте и бъдете щастливи!» Можем да станем щастливи, но в Кали-юга задължително се явя- ват трудности. Заедно с блаженството от възпяването, хората из- питват безпокойство и понякога то преобладава. Какво означава това? Това означава, че човекът, поел по духовния път, изпитва трудности при възпяването. На него не му е достатъчно само да възпява. При него се появява настоятелно желание да от- крива ума и сърцето си, да общува и споделя с други за своите проблеми и преживявания.

Отивайки при духовния учител, преданоотдаденият открове- но и с доверие споделя за своите трудности по пътя на самопоз- нанието. Духовният учител отделя от времето си, за да разбере истинските ни желания и проблеми. След като ги разбере, той ни дава конкретни наставления и какво трябва да се направи. Конкретни, защото той е квалифициран и знае лекарството за тези притеснения. Духовният учител помага. Само че минава седмица или две, може би месец и този човек отива при друг преданоотдаден със същия проблем. Преданоотдаденият пита:

– Вие обърнахте ли се към духовния си учител?

– Да!

– Какво каза той?

– Ето това и това…

В този случай старшият преданоотдаден повтаря наставленията на духовния учител, в които ученикът трябва да вярва. Човекът отново получава същите наставления, тръгва си и след месец пак отива за съвет. Така можем да обиколим всички духовни учители и старши преданоотдадени с един и същ въпрос.

Защо се случва така? Защото човек мисли за желанията си. Той не мисли за наставленията, или отговорите, които е получил, а за своите въпроси. След известно време, когато приятелите му го съветват да се обърне отново към духовния си учител, ученикът се досеща, че е получил вече наставления, но не може да ги приложи. Случва се преданият да не може да приеме на- ставленията на духовния учител директно в живота си, поради желанието да удовлетвори сетивата си.

Съществува желание за сетивно наслаждение, но духовният учител говори за служене на Кришна. Как да съчетаем тези различни желания? Като приеме семеен живот, човек съчетава стремежа да служи на Бога с удовлетворението на сетивата. А понякога му е необходимо просто да изпълни безпокоящите го желания и да се увери, че това не го усъвършенства. В този случай ученикът се обръща към наставленията на духовния си учител, спомня си ги и се отнася сериозно към тях.

В началото той си мисли, че наставленията не са му помогна- ли и е необходимо да се променят условията на живот. Но когато човек приеме семеен живот, той разбира, че в семейството няма изобщо никаква помощ. Грихастха-ашрамът има друго предназначение. Разумният човек започва веднага да усеща въздействието на страстта и невежеството. Само че да забележи влиянието на низшите гуни е възможно само за този, който се е утвърдил в гуната на доброто. Затова в началото брахмачари развива добродетел, а след това, приемайки грихастха-ашрам, се среща с действието на страстта и невежеството, защото природата на семейния живот е такава. Но тъй като се е утвърдил в гуната на доброто, той ще може да види тяхното влияние. Това е важно. Ако встъпим в семейния живот без продължителната подготов- ка на брахмачари, може лесно да попаднем в плен на илюзията. Такъв семеен изобщо нищо не забелязва.

Наблюдавайки традиционния ведически семеен живот и този

в отречение, може да забележим, че разликата между тях няма да е много голяма. Ако се говори за обикновен семеен живот, то това е живот с привързаности, грихамедхи-ашрам, просто живот вкъщи. Грихамедхи е този, който се наслаждава на семеен живот, създа- вайки условия за пълно удовлетворение на сетивата си. А грихастха – този, който продължава да развива отречение в условия на семеен живот. В този случай разликата между семейните и санясите е само в начина на поддържане на съществуването им. Как санясите удовлетворяват своите потребности? От какво живеят те? Отреченият човек поддържа съществуването си, молейки за да- рение. Саняси трябва да живее от дарения и бахирвасата на врата му е предназначена специално за това. Отреченият садху я държи като торба и иска дарение. Семейният не носи бахирваса. За него е грях да иска дарение, той трябва да се труди и да изкарва пари, изпълнявайки дхарма. Затова във ведическо време семейният изглежда по друг начин. Той облича дхоти със златен кант, обици или тюрбан със скъпоценни камъни, пръстени, обожава туласи в позлатена рамка. Но саняси – не.

Саняси не носи златни накити, той се облича просто и не маже тялото си с благовонни масла. Той пътешества и проповядва преданост към Личността на Бога и не се задържа дълго на едно място. Семейният пък предимно се намира в своя дом, създа- ва благоприятна атмосфера за развитие на Кришна съзнание и не се привързва към комфорт, подобно на Шривас Пандит. Но ако не може да приспособи домът си за развитие на Кришна съзнание, тогава човек го изоставя, възползвайки се от отрече- нието, подобно на Сварупа Дамодара.

Не е толкова важно какви задължения изпълнява човек – на ученик, семеен или на отречен от света – той трябва да стане слуга на Бога. Този човек се нарича представител на Кришна. Обикновено хората преценяват напредъка в Кришна съзнание по ашрама. Но това не трябва да е така. Без значение в какво по- ложение се намира човек – брахмачари, грихастха, ванапрастха или саняса, той може да стане съкровен слуга на Бога.

На сватбена церемония през 1969 г., Шрила Прабхупада каз- ва: «Ние проповядваме култа на Бог Чайтаня, а Самият Той е бил женен. Всеки един от петимата му спътници били женени. Затова бракът не е лошо нещо. Не трябва да мислим, че докато човек не стане строг брахмачари или саняси, няма да достигне висше съвършенство в живота си, не, това е възможно дори в семейния живот. Но трябва да знаем как да приспособим този семеен живот към Кришна съзнание.

«Не е необходимо да напускаме дома си. Измежду спътниците на Бог Чайтаня е имало много семейни. Главното е да се откажем от склонността към сетивно наслаждение. Трябва да приемем определен стандарт и да се придържаме към него.» (извадка от увода към «Чайтаня-Чаритамрита»).

И така, има два пътя – правритти-марга и нивритти-марга. Обикновено човек приема единия път, а другия отхвърля. Разби- ра се, че пътят на отречението, директният път, се препоръчва от всички авторитети и е по-добър от този на сетивното наслаж- дение. Мнозина хора изобщо изключват възможността за посте- пенно развитие чрез правритти-марга, смятайки го за матери- алистичен. Правритти-марга е път към сетивно наслаждение, но и път към духовно развитие. И ако човек е пълен с желания за удовлетворение на сетивата си, тогава за него е подходящ правритти-марга, не може да започне направо от нивритти-мар- га. Нивритти-марга е предназначен за онези, които имат вкус към отречение. Затова обикновеният човек не може да избегне правритти-марга.

«Съществува и едното, и другото – правритти-марга и нив- ритти-марга. Тъй като всички живи същества, дошли в мате- риалния свят, имат склонността да се наслаждават, им се дават правила. Има два пътя – правритти-марга и нивритти-марга».

(лекция върху «Шримад-Бхагаватам», 1972 г.)

Правритти-марга е склонността към материални наслажде- ния, но с определени ограничения, или правила. Регулирането на живота ограничава склонността към наслаждение. Целта на тази дейност е постепенното развитие и достигане до отрече- ние. Ведическата правритти-марга е съчетание между служенето на Кришна и изпълнението на материалните желания, които се намират малко встрани. Човек изпитва желание да удовлетво- рява сетивата си, прикривайки го донякъде, и при това поста- вя служенето на Кришна в центъра на своя живот. Но малко встрани от центъра, съществуват неговите материални жела- ния. По този начин, изпълняването на материалните желания в съответствие с религиозните принципи, постепенно довежда до служене на Кришна като единствен обект на любовта, което означава установяване на пътя на отречението – нивритти.

Нивритти-марга – това е пътят на отречението, при който Кришна става единственият обект, а материалните желания отсъстват, фактически това е саняса. Саняса означава, че човек отхвърля всички излишни желания и размишлява за Кришна, живеейки много просто.

Правритти-марга позволява постепенно да изпълниш своите материални желания в съответствие с предписанията на Ведите, това е път, който води към отречение.

Съществува разлика, когато човек наслаждава сетива си в съответствие с предписанията на Ведите и когато го прави по собствена преценка. Ако го прави по собствено усмотрение, тогава придобива карма и е отговорен за всяко свое действие. Действайки в съответствие с предписанията на Ведите, човек се пречиства. Затова семейният живот трябва да бъде пригоден така, че в крайна сметка да се изоставят всички материални же- лания – в това е истинското предназначение на грихастха-ашра- ма. Човек, който не спазва стриктно регулиращите принципи на преданото служене, е обречен на забавяне или пълно прекра- тяване на духовния живот. Постепенно развитие не означава, че можем да се отпуснем. Постепенно значи да се движим с разумна скорост, но колкото е възможно по-бързо.

Извадка от обсъжданата тема

Въпрос: Един преданоотдаден смята, че няма смисъл да се вли- за в грихастха-ашрам, ако строго се следват всички наставле- ния, всички регулиращи принципи, имайки предвид четвъртия принцип.

Отговор: Какво означава да се спазва четвъртия регулиращ принцип? По-късно ние по-подробно ще разгледаме тази тема. Но сега има въпрос, който ще се опитаме да обсъдим поне на- кратко. Съществува склонност да удовлетворяваме сетивата си, затова духовният човек приема семеен живот. В този случай той може да използва гениталиите си само за зачеване на деца. Това не се смята за нарушаване на регулиращите принципи. Иначе как бихме могли да имаме деца? Тогава всяко дете би било продукт на неспазването на регулиращите принципи, което е напълно ужасно. Не. Кришна казва, че Той е половият живот в съответствие с регулиращите принципи. Само че не може да се каже, че върху това е основана духовната практика. Но това не противоречи на живота на семейния човек. Саняси, брах- мачари и ванапрастха напълно се отказват от такива отноше- ния. Но грихастха, семейният, не може да се откаже от полови отношения. Обикновеният семеен трябва да има деца, иначе грихастха-ашрамът няма да бъде пълноценен, ще изгуби смисъла си и своето предназначение. Той се създава не само за хората, които искат брак, но и за деца. Обикновено преданоотдадените си мислят, че грихастха-ашрамът се създава за мен и моята жена. Това е много ограничено разбиране на семейния живот. Гри- хастха-ашрам означава, че и двамата, мъжът и жената, създават условия за деца, преданоотдадени в детски тела. Това е пълно- ценен семеен живот. Грихастха-ашрам не означава разрешение за нарушаване на регулиращите принципи. Той има съвсем друго предназначение.

Въпрос: Как да се подготвим за появяването на бъдещи деца в сложната съвременна икономическа ситуация?

Отговор: Възможно е да не е лесно да се приложи този принцип в днешно време. Не само семейният, но и другите хора също не могат да преодолеят икономическите трудности. Това е общата картина. На семейния човек му е по-трудно от всички останали, защото в обществото той е този, който изпълнява поддържаща функция: работи, понякога заема отговорен пост, изкарва пари и благодарение на това, че натрупва някакво богатство, поема отговорност за хората, които имат нужда от подкрепа. Брахма- чари, ванапрастха и саняси не изкарват пари. Работят само гри- хастхите, те трябва да поддържат трите категории хора, които се нуждаят от това. За семейния човек се препоръчва постоянно извършване на жертвоприношения, благотворителна дейност. Въпрос: Как трябва да изкарва пари човек, ако живее вкъщи, но засега няма семейство?

Отговор: Човек живее в дома си без семейство и изкарва дос-

татъчно пари, за да поддържа дома си. Дом означава «гриха». И ако мъжът си живее вкъщи, тогава трябва да има жена, иначе той не е заинтересован в поддържането на дома. Жената е тази, която има нужда от поддържане или вдъхновява за поддържане и разширяване. Мъжът сам по себе си няма склонност да под- държа съществуването си, той живее прост живот, отречен. По принцип, той може да живее просто под едно дърво, това е неговата природа. Но в съчетание с жена, човек е принуден да прогресира материално. Материален прогрес означава, че той разширява своето съществуване, но като вдъхновение тук се явява жената. Дом без жена е непълноценен, не е самодоста- тъчен. И за такъв самотен човек, живеещ в дома си, повече му отива да се нарича ерген, отколкото брахмачари. Брахмачари има начин на живот на брахмачари, живее в ашрам.

Въпрос: Ако брахмачари живеят на квартира и изкарват пари само като разпространяват книги, прасад, тогава това ергени ли

са или брахмачари?

Отговор: Ако това е наставление на духовния учител, на авто- ритет, тогава техният живот е живот на брахмачари. Те постъп- ват по този начин не за да удовлетворят сетивата си. Спрямо определени обстоятелства авторитетът взима решение – пре- даноотдадените трябва да живеят на квартира около хра- ма, да се занимават с определена дейност в предано служене, а също така да изкарват средства за поддържане на жилищата си. Това е живот на брахмачари, защото такова е решението на техния духовен учител или на местните авторитети. Пре- даноотдадените просто изпълняват наставленията на техния духовен учител.

Въпрос: Нормално ли е семеен човек да събира дарения за бла- готворителни цели?

Отговор: Това е нормално. Саняси може да събира пари за себе си, за своето поддържане. Семейният не може да иска пари с такава цел, но той може да събира дарения за провеждане на духовни благотворителни програми. Иначе той повече ще прилича на ванапрастха – семеен човек, който се отдръпва от делата си. Той ще е или ванапрастха, духовно напреднал, който се занимава с проповядване, развиващ отречение, или ще е (лошият вариант) – неработещ семеен, който не изпълнява своите задължения. Това е лошо и срамно за него.

Въпрос: Що се отнася до семейните брахмани, трябва ли да ра- ботят или не?

Отговор: Да, брахмана – това е специфична професия, също както и кшатрия, вайшия или шудра. Той може да е учител във всичко, което добре познава. Например Дроначаря обучавал във военно изкуство. Това е неговата професия.

Въпрос: Добре ли е семейните, които се женят на четиридесет, петдесет години да имат деца?

Отговор: Ние обсъждаме самият принцип на устройството на грихастха-ашрама. Ако човек иска да приеме семеен живот, тогава е нужно да се опита да разбере какво представлява всъщ- ност семейният живот. Понякога се случва така, че брахмачари и брахмачарини се женят вече в немлада възраст, когато той е на петдесет, а тя е на четиридесет и девет и половина или чети- ридесет. В този случай те могат де се споразумеят да живеят без деца, защото вече е късно и е безсмислено. Мъжът и жената ре- шават просто да си помагат един на друг, фактически приемайки ванапрастха-ашрама. Те изоставят домашните си задължения, пътешестват и проповядват. Това повече ни напомня на вана- прастха. Това не е грихастха-ашрам.

Въпрос: Аз съм чувал, че Прабхупада е разрешил на някои свои ученици да имат няколко жени?

Отговор: Обикновено тази тема оживява умовете, прекалено ги оживява. Затова Прабхупада е забранил да се обсъждат тези въпроси и изобщо да се размишлява на тази тема. В началото той е казал, че ведическата култура предвижда такива бракове. Могъщи кшатрии, например такива, които се намират в про- явлението на страстта и притежават богатство, така че могат да приемат и да поддържат повече от една жена. Те съвършено познават взаимоотношенията между мъжа и жената и са много разумни. Те приемат жените не за да нарушават регулиращите принципи, да узаконят проституцията и да живеят в харем. Такива личности се ръководят от съвършено друга мотивация. Мъжът може да носи отговорност за повече от една жена, стига той да е духовно подготвен и да може да ги осигури материално. Само в този случай. Не е достатъчно, когато е само материално осигурен, необходима е духовна подготовка. Иначе човек просто деградира, отива в ада. Жената не е проститутка в къщата, а е помощник в развитието на Кришна съзнание. Тя има съвсем друго предназначение. Тя става майка на децата на този човек. И така, жената и мъжът си имат определени функции и за- дължения в семейството. Когато Шрила Прабхупада каза, че по принцип такива бракове се допускат и се смятат за ведическа традиция, тогава при мнозина преданоотдадени започнаха про- блемите. Някои пожелаха да се оженят за няколко жени. Първо за една, а когато им омръзнеше – за друга. Водени от такива принципи, те изобщо забравиха ведическата култура. Тога- ва Прабхупада строго забрани такива бракове. Дори забрани обсъждането на тази тема.

Въпрос: Вие казахте, че брахмачари, преди да приеме каквото

и да е решение, трябва да получи образование. Но всъщност в Кришна съзнание, както ние виждаме, брахмачарите идват вече невъзпитани, възрастни хора. С разума си те разбират, че бракът и сексът са ненужни, но съществуват желания и заради възпитанието си, не могат да гледат правилно на жената. Как трябва да се действа в този случай?

Отговор: Хората не са били обучавани, затова не могат правилно да виждат и да общуват, но ако ги обучим, тогава ще могат. Това е въпрос на обучение. Затова е необходимо обучение, възпи- тание на характера, духовно образование. Например сега ние обсъждаме грихастха-ашрама, развитието на Кришна съзнание в семейни условия на живот. Напрактика това е образовател- на програма. Учи се и този, който говори и този, който слуша.

Преданоотдадените са длъжни да общуват и да разбират тези теми. Мнозина дойдоха в движението без достатъчна подго- товка и отречение. Никой, най-вероятно, не е водил живот на брахмачари и не е знаел, че такъв е възможен. Семейните, които се присъединиха сега към движението, се опитват да ком- бинират семейния живот и живота на брахмачари едновремен- но. На тях им се налага да комбинират! Това означава, че в един момент човек става безотговорен семеен, защото всичките му сили са насочени към духовната практика, към обучение. В този случай, разбира се, жената и семейството малко ще се притес- нят. На тях може да им се стори, че Кришна съзнание разваля човека, на него не му е до семейство и работа, той постоянно тича до храма и ходи на харинам, нищо, че вече не е малко дете, разпространява книги и дава всичките си пари на някакъв чужд човек. Всички съседи и приятели му се подиграват. Само че е необходимо да разберем, че човек минава определена школа. Ще ни се наложи да потърпим известно време, обикновено от три до пет години. Във ведическата култура преди да започне семе- ен живот, ученикът е придобивал образование в продължение на петнадесет-двадесет години. В нашия случай, поне три-пет години трябва да се посветим на интензивна практика, без да губим нито една минута. Но не е задължително когато свър- ши този срок, всички да получат достатъчно знания, не. Да раз- вият разбиране ще могат само тези, които са имали склонност към това и са полагали усилия. Но първите няколко години ще бъдат много трудни в семейния живот, тъй като ще се появят разногласия, свързани с поддържането на семейството и опитите да се запази Кришна съзнание. През това време начинаещият преданоотдаден си мисли, че да бъде в Кришна съзнание озна- чава напълно, на 100% да посвещава времето си на санкиртан или служене в храма. При семейните в този момент се появяват най-големите трудности.