И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки; а нощта се не свършва, зимата се не изминува и патриотите лежат в свойте топли стаи, сънуват настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници.
Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из своят палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: "Гледайте, очи, ненагледайте се!"
И да се ненагледаш! Пред вратата ти се събрало на конгрес племето, което едно време е избавило Рим, и с патриотически крякания се приготовлява да направи преврат в историята на гастрономията; почтените и важните кокоши физиономии се разхождат по двора и правят археологически открития по купището, за да снесат яйцето на общото южнославянско щастие; коронясаните венценосци се борят помежду си, земат стратегически позиции и кукурикат за близкото решение на возточния вопрос; а младото поколение изникнало покрай дуварите и чака да го огрее слънцето откъм запад, за да каже своята последня дума за живота, за характера и за стремленията на гъбите. А ти… О! Ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои гъби", пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: "Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукурику! – Ето петлите! Джав, джав! – Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина."
Михал
Фабрика за попове
Чухте ли? Епархиалното събрание в Шумен размислило и решило да отвори фабрика за попове (тъй и казва дописникът на "Право" – фабрика); а някой си г. П. Иванов (той е дописникът) иде и доказва – и много умно доказва! – че в тая фабрика трябва – и непременно трябва! – да се фабрикосват и учителите за основните ни училища; защото – слушайте с внимание! – ако учителите не бъдат като поповете и поповете като учителите, сир., ако се не леят и едните, и другите в една и същата фабрика, та да могат, разбира се, да се слеят развратните учителски истини със светите попски лъжи, то бир тюрлю народът ще може да се просвети и да разбере, че за спасението на душата си трябва да яде праз, ряпа и камъни, а поповете, и учителите – печени патки и… (в скобки да кажа, да ходят с посинели носове).
Добро, много добро, че има такива хора, които искат да вкарат цял народ в царство небесно. Само – я слушайте, господа, да си даде и "Будилникът" мнението: не ще ли бъде добре, доде да начне да работи тая фабрика, да се курдисат нейде още отсега някой и други кюпове, та да се попривапцоват ако не вехтите попове, то барим тия, които попят сега т. т. преосвещенство; защото т. т. преосвещенство попят уж добри попове, а народът – прост народ! – вместо благодарност повтаря старата си поговорка: "Вържи за опашката на магарето 1000 гроша (О! Много са при сегашните оскъдни години, р.) и проводи го при владиката, то той и него ще опопи." Както щете, ала като се цопат поповете барим в кюп, то народът и да им познае кожата, и ще рече: "Добри са, че са минали през огън."
Добре е такава фабричка да се отвори в "Търновбург", защото там учебните заведения цъфтят като "бабин косъм", та хич олмасе и фабричката ще цъфне, като кисело зеле през марта.
Калъп за учители
Чули сте за фабриката, ала не сте чели в "Училището" на буля Блъсковица, да видите какъв пък калъп за учители е приготвил синът на дяда Блъскова. Слушайте да ви го опише "Будилникът".
Първо и първо – учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи. Второ и второ – когато ги той учи, или не учи, то трябва с очи да гледа долу на земята, а духът му да е издигнат горе на таванът, а сам той да не е в кожата си. Третйо и третйо, понеже децата ги предава на учителят сам Христос, а не родителите им, то най-тежка служба на учителят е: да запази тяхната драгоценна и сладка невинност, дорде остареят, – което е най-главната цел на възпитанието, а сичко друго наоколо (пръчка, книги и др.) са колайлъци, сир. – шарлатанлъци. Четвърто и четвърто най-после – учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк.
Мъчно се усвояват такива свойства от един учител, но с божа воля, като се поотворят тук-таме фабрики за попове-учители или учители-попове, то – "дето махнеш със сопа – таквоз добиче ще удариш".