Czytaj książkę: «Очарователният Белград»

Саня Покраяч

Очарователният Белград

Пътеводител и разговорник на сръбски език

Преведено от Цвета Великова

© 2020 Саня Покраяч

Пътеводител и разговорник на сръбски език на кирилица и латиница

„Белград не е в Белград, защото всъщност Белград не е град, а метафора за живота“

(Момо Капор)

За по-доброто разбиране на официалното изписване на сръбски език, всеки разговор и всяка дума в речника е написана на две азбуки, тоест на кирилица и на латиница, със съответното произношение на български с български букви.

Столицата на Сърбия е разположена между реките Сава и Дунав и е един от най-завладяващите и посещавани градове в Източна Европа. Привлича множество туристи от цял свят заради огромната гостоприемност на сръбския народ, заради отличната домашна кухня, която предлага, заради своята историческа архитектура, свещеното изкуство и, разбира се, безкрайните забавления. Жизнеността на този град е наистина невероятна. Преминавайки през най-известната улица в Белград „Княз Махаил“ (Кнез Михалова/Knez Mihajlova (Кнез Михайлова)), на която се намират музей, изложбени галерии и културни центрове, или „Скадарлия“ (Скадарлија/Skadarlija (Скадарлия)), притежаващи бохемски чар и изпълнени с таверни и ресторанти с жива музика, ще ви последва духов оркестър със саксофони, цигулки и контрабаси, който свири весела балканска фолклорна музика или група, която свири джаз, блус, класическа или рок музика. Това е истинско сливане на музика, говори на езици от целия свят и хора от всички възрасти, които танцуват и се забавляват до зори. На река Сава се намират много ъндърграунд клубове, някои от които са последен писък на модата, като всички те са построени върху салове, наречени „сплавови“ (splavovi), където можете да танцувате на фона на рок, техно, фолк или поп музика през цялата нощ. Крайбрежната част е разположена на полуострова на река Сава, който се нарича „Ада Циганлия“ (Ада Циганлија/Ada Ciganlija (Ада Циганлия)), където забавлението е също гарантирано през цялата година. Не пропускайте Белградската крепост „Калемегдан“ (Калемегдан/Kalemegdan) и нейните изложби на открито. Ще отнеме цял ден, за да опознаете цялата ѝ история. Ще видите подземни римски кладенци, църквата „Ружица“ (Ружица/Ružica), каземати, други подземни помещения и една колекция, която вече в продължение на 70 години привлича туристи, които идват да видят изложените танкове и тежка артилерия. Трябва задължително да видите и мозайката на зоологическата градина. Това са мозайки, изработени предимно от стъкло и камъни върху стената на Калемегдан от студентите в Белград. Представлява изложба от 440 мозайки с всички животни в света. Улица „Теразие“ (Теразије/Terazije) е сърцето на Белград и ако попаднете на № 20 и чуете звук на пиано, отидете и опитайте известния десерт „Москва шнит“(Moskva šnit), направен от сметана, бадеми, вишни и ананаси – запазената марка на историческия и красив хотел „Москва“ (Moskva). В парка „Ташмайдан“ (Ташмајдан/Tašmajdan) се намират църквата „Св. Марко“ и Храмът на тримата светии, наричан още Руската църква в памет на многото руснаци, имигрирали в Белград след Октомврийската революция.

Непременно посетете историческата пещера „Ресава“ (Resava) в село Йеловац (Јеловац/Jelovaz). За криптата на храм „Св. Сава“ (Храм Светог Саве/Hram Svetog Save) не са необходими думи. Историческият музей на Югославия е специално построен от град Белград като подарък за рождения ден на югославския президент Тито. На улица „Крунска“ (Крунска/Krunska) № 51 се намира интерактивният музей на Никола Тесла (Никола Тесла/Nikola Tesla). В него се съхранява урната с праха му и колекцията от посмъртни маски на големия сръбски учен. Не пропускайте кулата „Гардош“ (Гардош кула/Gardoš kula), построена от четирите монументални кули за честването на 1000-годишнината от основаването на унгарската държава и стария Земун (Земун/Zemun), земя на Хабсбургите, най-голямата от 17 общини на Белград. Със сигурност най-популярното място за нощен живот в града с поп, джаз и блус музика е разположено в комплекса от заведения, поместени на мястото на бившата пивоварна на ул. „Цетинска“ (Цетињска-Cetinjska) № 15.

Сърбите са благ и гостоприемен народ. Преобладаващата религия е православното християнство. Паричната единица на страната е сръбският динар (RSD). Градският транспорт е добре организиран, а такситата не са прекалено скъпи. Тези, които възнамеряват да спират по някаква причина в Белград, могат да намерят апартаменти дори в близост до центъра на ниски цени. За да имате винаги интернет, просто си купете сръбска карта.

Гастрономията на Сърбия

Голям брой сръбски ресторанти предлагат богат избор на спиртни напитки, произведени в техните мазета. Сърбите са добре известни с производството на ракия, направена от сливи, шљивовица-šljivovica (шливовица), от грозде, лозовача-lozovača (лозовача), от круши, виљамовка-viljamovka (вилямовка), от ябълки, јабуковача-jabukovaca (ябуковача), билкова ракия, траварица-travarica (траврица), от дюля, дуњевача-dunjevaca (дуньевача), от кайсия, кајсијевача-kajsijevaca (кайсийевача) и много други. Много са и отличните вина: Мерло, Совиньон, Каберне, Морава, Тамяника (Tamiànica), Регент и др., произведени от местните изби.

Сръбските специалитети са най-вече тези, които се правят на скара като мешаната сакара, състояща се от ребра, шишчета, салам, бургери и известните ćevapi-чевапи (вид кебапчета в питка и кајмак-kajmak (каймак), кремообразно сирене, популярно в Сърбия. Също много вкусна е и телешката пържола Карађорђе Karadjordje (Караджордже). Зимни ястия са познатата сарма-sàrma (зелева сарма) или чушки, пълнени с месо, вареното колянце, приговено с подправки, бобът със свински ребра, ђувеч-djuveč (джувеч) или свински гювеч, рибената чорба, пържената риба, ajvar (айвар), известният сос от чушки, pita (пита) или бутер тесто, пълнено със сирене (известната гибаница-gibanica-гибаница), пита с месо (бурек-burek), пита със зеленчуци (зељаница-zeljanica – зеляница) или пита с ябълки (јабуковача-jabukovaca-ябуковача). Туршија – Turšija (туршия) е вид салата и представлява смес от кисели зеленчуци. Баклава-Baklàva е вид десерт, приготвен от бутер тесто и орехи. А за добро храносмилане всичко това може да бъде последвано от хубав шприцер-špricer (шприцер), направен от бяло вино и сода. В почти всички ресторанти присъстват и италиански ястия, които са високо ценени в Сърбия.

Официалната азбука в Сърбия е сръбската кирилица, състояща се от 30 букви:

A, a (А)

Б,б (Б)

В,в (В)

Г,г (Г)

Д,д (Д)

Ђ,ђ (ДЖ)

Е,е (Е)

Ж,ж (Ж)

З,з (З)

И,и (И)

Ј,ј (Й)

К,к (К)

Л,л (Л)

Љ,љ (Ль)

М,м (М)

Н, н (Н)

Њ, њ (Нь)

О, о (О)

П, п (П)

Р, р (Р)

С, с (С)

Т, т (Т)

Ћ, ћ (Ч)

У, у (У)

Ф, ф (Ф)

Х, х (Х)

Ц, ц (Ц)

Ч, ч (Ч)

Џ, џ (Дж)

Ш, ш (Ш)

Въпреки че кирилицата е официалната азбука, латинските букви са доста разпространени в Сърбия.

Забележка: по-долу с удебелен шрифт са посочени всички изречения на български и съответното произношение на преведения текст на сръбски. За по-добро разбиране на сръбския език и азбука и за лесно разпознаване на неща, написани на кирилица (например автобусна спирка, пътни знаци и т.н.), но също и за да знаете как да напишете евентуално съобщения (sms, електронна поща), всички думи ще бъдат изписани и на двете азбуки, кирилица и латиница.

ПОЗДРАВИ/ПОЗДРАВИ/POZDRAVI/ПОЗДРАВИ

Добре дошли/Добро дошли/Dobro došli/Добро дошли

Наздраве/Наздравље/Nazdravlje/Наздравлье

Добър ден/Добър дан/Dobar dan/Добър дан

Довиждане/Довиђења/Doviđenja/Довидженя

Приятен път/Срећан пут/Srećan put/Сречан пут

РАЗГОВОРИ/РАЗГОВОРИ/RAZGOVORI/РАЗГОВОРИ

Как сте? Како сте? Kako ste? Како сте?

Добре, благодаря. А Вие? Хвала, добро, а Ви? Hvala, dobro, a Vi? Хвала, добро, а Ви?

Разбирате ли ме? Разумете ли ме? Razumete li me? Разумете ли ме?

Разбирам всичко/Све разумем/Sve razumem/Све разумем

Говорите ли английски или сръбски? /Говорите ли енглески или српски? /Govorite li engleski ili srpski? /Говорите ли енглески или сръпски?

Да, говоря малко сръбски/Да, говорим мало српски/Da, govorim malo srpski/Да, говорим мало сръпски.

Не разбирам/Не разумем/Ne razumem/Не разумем.

Как се произнася тази дума? /Како се изговара ова реч? Kako se izgovara ova reč? Као се изговара ова реч?

Моля, повторете/Поновите, молим Вас/Ponovite, molim Vas/Поновите, молим Вас.

Как се казвате? /Како се зовете? /Kako se zovete?/ Како се зовете?

Казвам се…/Ја се зовем…/Ja se zovem…/Я се зовем…

Колко е часът? Колико је сати? Koliko je sati? Колико йе сати?

Осем без десет е/Десет до осам/Deset do osam/Десет до осам.

Пет и половина е/Пет и тридесет/Pet i trideset/Пет и тридесет.

Девет и петнадесет е/Девет и петнаест/Devet i petnaest/Девет и петнаест

Какво е времето? Какво је време? Kakvo je vreme? Какво йе време?

Днес денят е хубав/Данас је предиван дан/Danas je predivan dan/Данас йе предиван дан.

Кога можем да се видим? Када се можемо видети? Kada se možemo videti? Када се можемо видети?

Къде можем да се срещнем? Где се можемо наћи? Gde se možemo naći? Где се можемо начи?

Живея на/в…/Ја живим у…/Ja živim u…/ Я живим у…

На колко си години? Колико имаш година? Koliko imaš godina? Колико имаш година?

Да/Не, благодаря/Да-Не, хвала/Da-Ne, hvala/Да/Не, хвала.

Били ли сте някога в Сърбия? Јесте ли икада били у Србији? Jeste li ikada bili u Srbiji? Йесте ли икада били у Сърбийи?

Радвам се, че се запознахме/Драго ми је што смо се упознали/Drago mi je što smo se upoznali/Драго ми йе що смо се упознали.

Ще се видим ли довечера? Видимо се вечерас? Vidimo se večeras? Видимо се вечерас?

Извинете/Извините/Izvinite/Извините.

Моля/Молим/Молим/Молим.

Днес е 1-ви януари/Данас је први јануар/Danas je prvi januar/Данас йе пръви януар.

Честита Нова година!/Срећна Нова година/Srećna Nova godina/Сречна Нова година.

Честит рожден ден/Срећан рођендан/Srećan rođendan/Сречан роджендан.

Роден/а съм-на 11 август/Рођен-рођена сам једанаестог августа/Rođen-rođena sam jedanaestog avgusta/Роджен/а сам йеданаестог августа.

Аз съм на 30, а ти? Имам тридесет година, а ти? Imam trideset godina, a ti? Имам тридесет година, а ти?

Не съм женен/Нисам ожењен/Nisam oženjen/Нисам оженьен.

Запознай се с приятеля ми/Представићу ти мог пријатеља/ Predstaviću ti mog prijatelja/Представичу ти мог приятеля.

Виждали ли сме се преди? Јесмо ли се већ видели? Jesmo li se već videli? Йесмо ли се веч видели?

На колко си години? Колико имаш година? Koliko imaš godina? Колико имаш година?

Колко ми даваш? Колико ми дајеш? Koliko mi daješ? Колико ме дайеш?

Бих ти дал/а 25 години/Дао бих ти двадесет пет година/Dao bih ti dvadeset pet godina/Дао бих ти двадесет пет година.

Вие сте много любезни/Ви сте много љубазни/Vi ste много ljubazni/Ви сте много любазни.

Можем ли да се видим тази вечер? Можемо ли се видети вечерас? Možemo li se videti večeras? Можемо ли се видети вечерас?

Това е любов от пръв поглед/То је љубав на први поглед/To je ljubav na prvi pogled/То йе любав на пръви поглед.

Ще дойда да те взема с колата/Доћи ћу аутом по тебе/Doći ću autom po tebe/Дочи чу аутом по тебе.

Ще ми дадеш ли телефонния ти номер? Могу ли добити твој број телефона? Mogu li dobiti tvoj broj telefona? Могу ли добити твой брой телефона?

Да обядваме заедно?/Ручајмо заједно/Ručajmo zajedno/Ручаймо зайедно.

Да отидем на разходка? Хоћемо ли прошетати? Hoćemo li prošetati? Хочемо ли прошетати?

Извинете за забавянето/Извините што касним/Izvinite što kasnim/Извините що касним.

Искаме ли да танцуваме? Хоћемо ли плесати? Hoćemo li plesati? Хочемо ли плесати?

Вечерта беше хубава/Вечерас је било лепо/Večeras je bilo lepo/Вечерас йе било лепо.

Благодаря за вашето/твоето гостоприемство/Хвала на вашем-твом гостопримству/Hvala na vašem-tvom gostoprimstvu/Хвала на вашем/твом гостопримству.

Това ли е твоята приятелка? Она је твоја девојка? Ona je tvoja devojka? Она йе твоя девойка?

Той е мой брат/Он је мој брат/On je moj brat/Он йе мой брат.

Ще се видим в събота в…/Видимо се у суботу у… /Vidimo se u subotu u…/ Видимо се у суботу у…

Съжалявам, но не не мога да дойда/Жао ми је, не могу доћи/Žao mi je, ne mogu doći/Жао ми йе, не могу дочи.

Приятно ми е да се запознаем/Драго ми је да сам те упознао/Drago mi je da sam te upoznao/Драго ми йе да сам те упознао.

БРОЙНИ ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА/КАРДИНАЛНИ БРОЈЕВИ/KARDINALNI BROJEVI/КАРДИНАЛНИ БРОЙЕВИ

0 нула/нула/nula/нула

1 едно/један/jedan/йедан

2 две/два/два/два

3 три/три/tri/три

4 четири/четири/četiri/четири

5 пет/пет/pet/пет

6 шест/шест/šest/шест

7 седем/седам/sedam/седам

8 осем/осам/osam/осам

9 девет/девет/devet/девет

10 десет/десет/deset/десет

11 единадесет/једанаест/jedanaest/йеданаесет

12 дванадесет/дванаест/dvanaest/дванаест

13 тринадесет/тринаест/trinaest/тринаест

14 четиринадесет/четрнаест/četrnaest/четърнаест

15 петнадесет/петнаест/petnaest/петнаест

16 шестнадесет/шеснаест/šesnaest/шеснаест

17 седемнадесет/седамнаест/sedamnaest/седамнаест

18 осемнадесет/осамнаест/osamnaest/осамнаест

19 деветнадесет/деветнаест/devetnaest/деветнаест

20 двадесет/двадесет/dvadeset/двадесет

21 двадесет и едно/двадесетједан/dvadeset jedan/двадесетйедан

30 тридесет/тридесет/trideset/тридесет

40 четиридесет/четрдесет/četrdeset/четърдесет

50 петдесет/педесет/pedeset/педесет

60 шестдесет/шездесет/šezdeset/шездесет

70 седемдесет/седамдесет/sedamdeset/седамдесет

80 осемдесет/осамдесет/osamdeset/осамдесет

90 деветдесет/деведесет/devedeset/деведесет

100 сто/сто/sto/сто

200 двеста/двесто/dvesto/двесто

300 триста/тристо/tristo/трсито

400 четиристотин/четристо/četristo/четристо

500 петстотин/петсто/petsto/петсто

600 шестстотин/шесто/šesto/шесто

700 седемстотин/седамсто/sedamsto/седамсто

800 осемстотин/осамсто/osamsto/осамсто

900 деветстотин/деветсто/devetsto/деветсто

1000 хиляда/хиљада/hiljada/хиляда

2000 две хиляди/две хиљаде/dve hiljade/две хиляде

3000 три хиляди/три хиљаде/tri hiljade/три хиляде

3330 /трихиљадетристотридесет/trihiljadetristotrideset/трихилядетристотридесет

8022/осамхиљада двадесетдва/osam hiljada dvadeset dva/осамхиляда двадесетдва

55000/педесет пет хиљада/pedeset pet hiljada/педесет пет хиляда

1 милион/милион/milion/милион

1 милиард/милијарда/млрдда/милиярда

РЕДНИ БРОЙНИ ЧИСЛИТЕЛНИ/РЕДНИ БРОЈЕВИ/REDNI BROJEVI/РЕДНИ БРОЙЕВИ

1. първи/први/prvi/пръви

2. втори/други/drugi/други

3. трети/treћi/treći/тречи

4. четвърти/четврти/četvri/четвърти

5. пети/пети/peti/пети

6. шести/шест/šesti/шести

7. седми/седми/sedmi/седми

8. осми/осми/osmi/осми

9. девети/девети/deveti/девети

10. десети/десети/deseti/десети

11. единадесети/једанаести/jedanaesti/йеданаести

12. дванадесети/дванаести/dvanaesti/дванаести

13. тринадесети/тринаести/trinaesti/тринаести

14. четиринадесети/четрнаести/četrnaesti/четърнаести

15.петнадесети/петнаести/petnaesti/петнаести

16. шестнадесети/шеснаести/šesnaesti/шеснаести

17. седемнадесети/седамнаести/sedamnaesti/седамнаести

18. осемнадесети/осамнаести/osamnaesti/осамнаести

19. деветнадесети/деветнаести/devetnaesti/деветнаести

20. двадесети/двадесети/dvadeseti/двадесети

30. тридесети/тридесети/trideseti/тридесети

90. деветдесети/деведесети/devedeseti/деведесети

100. стотен/стоти/stoti/стоти

1000. хиляден/хиљадити/hiljaditi/хилядити